10 июл. 2019 г., 20:53

Църква от единственост 

  Поэзия » Любовная
1415 9 8
Дори не помня какво е било,
когато някъде и никъде те нямаше.
На място бе ли мъжкото ребро?
Потърси ли ме в дъното на кладенче?
Добрата половина бе сама,
закърпена, прозрачна и ронлива.
А ангелът със синята брада
я лъжеше, че всичко й отива...
Познавах на неделите глада
и криех в джобче падналите орехи.
Венче отплува в мътната вода,
и само времето ни пита, можем ли ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Все права защищены

Предложения
: ??:??