"Търпението не бе силната й страна.
Никак, дори. Но търпеше. Чакаше и чакаше.
Минаваха часове, дни, месеци.
Ноември бе към своя край.
Отговор нямаше.
Малко по малко, тялото й, отесня на нетърпеливата душа.
Започна да боледува. Болест, след болест.
Дяволът бе изпратил своите протежета, да свършат мръсната работа. Бяха дошли, за да отнемат нейното съществуване.
Но за какво им беше? Нима не можеха да почакат, още малко? Нима бе честно?
Та тя, тъкмо бе отворила очи за хубавите неща в живота. Лошите ги знаеше, наизуст, тъй както си знаеше името.
Не, не беше честно. В нея имаше много любов,
която скоро, щеше да стане на пепел."
Из "Тъмните очи на Ноември"
© Елмаз Все права защищены