Старата Година си отива,

на криле от спомени лети.

Да бъде горда и ревнива,

да смята всичките си дни,

на нея и прилича и отива...

Старата Година...

А беше нявга Нова!

С фанфари, танци, с  гръм,

посрещаха я к'ат кралица.

Не сещаха ни глад, ни сън

млади, стари, дядовци, дечица...

Лицето и бе моден идол,

огряваше дворци, колиби

и всеки бързаше, летеше

лицето ново да ѝ види...

А сетне... сетне утрото дойде,

празнуващите, Нея не видяха,

как някой с двете си ръце,

подпийнал от винáта, що се ляха,

набута бързо в мокрото мазе...

И пак занизаха  се дни човешки...

Омраза, грях и лошотѝя,

любов и вярност, правда, грешки,

бури, ветрове, стихии...

Богатите останаха - богати,

а бедните все тъй - бедняци.

Щастливите - щастливци,

нещастните все тъй нещастни...

И някой днес, така и без да иска

отвори хладното мазе

извика силно, сякаш се изкѝска:

" Отивай си! Ти знаеш накъде!

Старице, Новата дойде!"

И тя политна, полетя,

виновна, тъжна отлетя...

Сълзица парна нейната ръка?!

О, не! Шампанско прогърмя

и капка капна, там се спря...

Дочу познати, а вече нови гласове:

" Годино  Нова,Ти добре дошла..."