* * *

31 янв. 2009 г., 18:44

Поэзия

435 0 6

Затварям очи.
Проглеждайки...
Видях другата в мен.
Чуждата...
Която така и не разбра
коя е всъщност.

А аз бях
твърде крехка.
И наранена, до болка.
Жената...
Вярвах на себе си.
Повярвах в теб.
Безнадеждно.
Изживях в слепота
своите седем животи.
С очи, отворени
за още живот и надежди.

Исках да бъда
различната.
Докато...
Ослепях съвсем.
Дори за малките радости.
Нямах време да ги отгледам
в своята градина...
Все бързах
заради другите.

А после да получа
своето ... наказание.
Останах неразбрана.
Но... сега.
Слепешката,
търсейки себе си
в онзи, другия свят,
срещнах нея...
Странно...

Виждам! Виждам и него.
Този, който ме
научи да гледам с други очи
на света. И на себе си.

Свързани произведения

petinka67 (Петя Кръстева)

2009-02-01T11:05:12+02:00

Виждам! Виждам и него.
Този, който ме
научи да гледам с други очи
на света. И на себе си.

Наистина...!
Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

2009-02-01T03:25:28+02:00

скучничко ... и тези многоточия
не са ми много много на място

доста по- читави неща съм чел при теб
Laska (Ласка Александрова)

2009-01-31T21:31:12+02:00

Много хубаво!
Поздравления!
Lingerie (Николай Стойчев)

2009-01-31T20:56:38+02:00

Хванати за невидимата нишка на живота го изтегляме на буксир.
Безкомпромисен (Никой)

2009-01-31T19:56:18+02:00

Поздравления, завладяваща както винаги!
Ники
robert (Роберт Кулиани)

2009-01-31T18:49:31+02:00

.. Изживях в слепота
своите седем животи.
С очи, отворени
за още живот и надежди..

Разбиващо!!!!!

Браво!!!!!!!!!!!!!!

* * *

Свързани произведения

Комментарии

Предложения