Първична история
Внезапен полъх на вятъра го издаде. В древните гори теченията не бяха силни, но често сменяха посоката си. Водачката вирна глава, писна пронизително и скочи почти на сто и осемдесет градуса в противоположна на страната му посока. Нежелан, моментът настъпи. Отскочи напред и само след няколко ярда разви пълната си скорост. Бягаше леко и бързо, с дълги отмерени скокове, като привидение. Кошутите се втурнаха след водачката и в бесен бяг замятаха белите си огледала по стръмния склон. Избраха стръмнината за да го откажат. Почвата беше камениста, обрасла с туфи жълтеникава трева, орлова папрат и ниски храсти между огромните стволове на цикориите. Ускори се максимално и продължи да бяга около половин миля с пределно темпо, свил уши привел леко глава и отпуснал опашка. Знаеше, че няма да го надбягат. Вместо да се втурне след тях, продължи направо- ниско в основата на склона. Дървесните стволове проредяха и отстъпиха място на по-ниска растителност покрай водното корито. Пресече ...