* * *

20 мая 2008 г., 21:46

Поэзия

847 0 0

В живота ми се появи със толкова много мечти.
Едната от тях се превърна в реалност дори.

И в миг, всички тези мечти рухнаха - с мойте сълзи.
Обърна се, тръгна си, "Сбогом" не каза дори.

Тръгна си ти, сърцето в мене плаче и гори.
Тръгна си ти, пусто е и боли.
Огъня, който ти запали с твоите очи,
за миг го угаси, щом тръгна си...

Вървя сам напред сега, не знам накъде, в нощта.
Не виждам утеха до мен, няма никой сега.

Защо ме остави, кажи?! Самотен съм и ме боли.
Дъждът ме вали, сам стоя на пътя си...

Ставам от пътя, тръгвам напред, дори и да ме боли.
Болката в мене, дори и сълзите на някой друг ги подари.
Тръгна си ти. Тръгвам и аз. И да боли, напред продължи...

* * *

Свързани произведения

Комментарии

Предложения