Неудовлетворена, над покривите срамежливи, тишина -
обвила кестена, създал приложната палитра,
с която вятърът (моят показател странен)
рисува бавно... Нетрайна и отминала картина:
Опрели гръб, една девойка и остарялото дърво
разговарят в унес - сред капчици роса.
И художникът, поспрял за малко
да послуша думите-листа.
Небето жълто сипе воден прах
по клоните, страните нейни,
протегнати - две малки шепи, в тях
се смесват сълзите разноцветни. ...