няма какво да си кажем с теб
сладоледа свърши почти
хващай якето и бягай напред
въгленчето изгасна уви

а беше живот с очила
и цветни страни
но ти счупи тези стъкла
и увяхнаха цветята дори

доверието е вярно до гроб
но ти създаваш бели
сълзите влачат мътни неща
бързо от очите ми се махни

за тебе в ада изгарях
а отсреща гръмогласен смях
дяволът беше пъдарят
на този твоя донжуански грях 

няма вече какво да си кажем с теб
тъжно е като на филм почти
принцеса беше като от стъклен лед
но моята любов те стопи