Труден е края след всяко начало,
трудно се изричат чувства, спотаени
дълбоко. Живота си сякаш объркваме
постоянно и го почваме наново.
Опитваме се да изтрием лошото,
със стих да заличим тъгата,
да изпълним с топлина душата.
Но някак мрачно е след всички
опити. Химици ли ще ставаме или какво?
Признаваме си грешките и ги
повтаряме, един безкраен кръговрат.
Пред себе си знаем, виновни сме,
ала гордостта надмогва и вината.
Пред другите отричаме, виним
съдбата. Но и те знаят, нали
като нас са, безгрешни няма.
Чувства не могат да се скрият,
дори във погледа личат.
Сърце от жар във лед се не
превръща, дори когато страшно
го боли.
А истината крием в душата си и
се изтезаваме сами.