28 июн. 2009 г., 01:08
Недей
Не ме поглеждай с безразличие.
Стократно повече боли,
когато ме превръщаш в дреха
за весели и тъжни дни.
Когато съм за теб мелодия,
поостаряла, малко скучна.
И книга, от която вече
Не можеш нищо да научиш.
И пак вали.
Последната минута от мокрите павета излетя.
Ти тръгваш си. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация