Днес те чаках. Напразно бе всичко...
Необмислено времето спрях.
А пък исках да бъдеш едничка
моя радост... и в болка, и в грях.
Много чаках и много обичах.
Мога още! Кажи само "да"!
Колко време след тебе все тичам -
беше лоша и беше добра...
Най-накрая отново ще чакам
пред дома ти деня и нощя -
и макар, че цветята увяхнаха,
не увяхна със тях любовта.