Е, добре!
Слагай маската!
Хвърляй кувьоза!
Ръкавиците - двойни!
Тупфери!
И дренаж!
Времето се източва
с кетамина венозно
и след малко във унес
ще изпадна и в транс!
Разтвори ми краката!
Знаеш как е с абортите -
много кръв
и плацента,
раздробена с метал!
А защо ти, бащата,
не присъстваш?
Не можеш
да понасяш кръвта?
Да рева ти е жал?
О, защо ми написа тогава -
отказвам се!
Бил си беден,
невлюбен,
случайно разбрал...
Хайде, хващай кюретата
и безмилостно почвай!
А кръвта ми попивай
със онзи парцал.
© Павлина Гатева Все права защищены
Каква болка...