26 окт. 2016 г., 11:14

Да, ама Не! 

  Поэзия » Гражданская
302 0 2

Меря сянката си точно.

Разпъвам времето на кръст.

Зрее мисълта ми срочно.

Пораства днеска моят ръст.

 

Пътя да намеря спешно,

да тръгна бързо и напред.

Но виждам времето ни днешно,

че е миражен силует.

 

Всичко вече е химера-

без смисъл е животът тук.

Как и пътя да намеря,

щом в мен живее някой друг?

 

Стрелям в сянката си точно.

Разпъвам себе си на кръст.

Става времето порочно

и се смалява моят ръст...

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??