Да бие камбаната

6 июл. 2020 г., 22:58

Поэзия » Философская

663 1 3

Отричах го, в църква не влизах с години.

Кълнях го... За всички изплакани сълзи.

Разпъвах го в пъти, заспивах спокойна,

а той ме намери. И без да ме търси...

Неверница блудна, безбожна пустиня -

не идвам със вяра, не тръгвам с вина.

Дали да се кръстя, макар че го виждам -

не разпнат на кръста и не в светлина?

Презирах го – някакъв път безконечен.

Отгоре напътства, а аз – долу, в калта.

Намери ме... Свещ да запаля ли? Смешка!

Да бие камбаната, чакам смъртта.

МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

2020-07-14T08:50:41+03:00

Ако те беше намерил, щеше да го усещаш не отгоре, а редом със себе си. Винаги има за какво да се живее. Харесва ми как пишеш, въпреки че някои от стихотворенията ти звучат отчаяно. Струва ми се, че ти Го търсиш. А щом е така, ще Го намериш. Този път наистина. Много се надявам и ти го пожелавам от все сърце.
palenka (П Антонова)

2020-07-07T06:53:20+03:00

Изплакано, много силно!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2020-07-06T23:07:58+03:00

За кого...да бие камбаната!?
Звучи като заклеймяване...
А заклинанията имат ехо!