Да бях се спънала на прага
когато влязох в тази кръчма...
понесла смело неиздялана тояга,
до вкъщи с нея да те ръчкам!
Да бях си чукнала главата
когато се наведох, неразбрала,
че не виновно ниска е вратата,
а твоят крак във мене спрял е!
Да бях прочела малко постулати...
Ма пуста моя тиква - не увира!
Поетът щом е в творчески дебати
забил във кръчмата - зарязвай го! ...