Да бях вятър!
на Галина
Вятърът обиден е, че вече теб не водя
в поля междуселски, за да те целува.
Но кажи ми, как това да сторя
след като от него така те ревнувам?
След като той разрошва косата ти.
Играе си с нея
и златните й снопи без свян заплита.
Да можех и аз като него да вея
и с птиците на юг да отлитам!
Щях да мога безцелно, ...