12 янв. 2008 г., 00:28
Изхаби лимита на всички прошки,
остана ми само безсъние!
И нямам излишни сълзи,
за да посрещна още втори шансове!
В кръговете под очите ми оставаш... ти,
а нощите ми още търсят те...
Стъклената тишина пречупваха лъжите ти
и все пак живееш ми в молитвите...
В усмивката ти - сенки на съмнение,
че ще получиш своето "остани"...
Но вече повече от късно е -
пораснала е любовта ни за игри. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация