Какво е да откраднат от мечтите ти,
по пътя си ограбен да вървиш,
да плисне кръв от вените разбити и
да си привидно здрав, но вътре да кървиш.
Да се усмихваш, да си просто образ
и, уж щастлив, да тънеш в зверски гняв,
смъртно ранен, ти пак да крачиш бодър,
да виждаш всичко, даже да си сляп.
За всяка капка слънце да се бориш
и да си топъл даже в лед и сняг, и дъжд
и, щом врати заключени отвориш...
тогава си готов да бъдеш мъж!

И не какъв да е, ами един,
за който всичко винаги си струва -
решителен и непоколебим,
който обича без да се преструва!
И даже да му кажат "замини",
и даже всичко негово да вземат,
той се завръща вечно, без следи,
защото някой вярва там във него!


Пред тебе изборите винаги са два -
дали към прежното приведен ще вървиш,
или пък ще се бориш... без мечта
за място, на което не принадлежиш...
Дали ще бъдеш онзи ценен мъж
или съвременник в едно просташко племе,
дали ще израстеш сред буйна ръж
или сред опиати и хареми!?
И тръгнеш ли през огън и през дъжд,
врати заключени без болка да отвориш,
ще знаеш вече, че да бъдеш мъж
най пред от всичко значи да се бориш!