Животът цъка. За сега не спира.
Колелото скърца, ала все още се върти.
Оназ с косата нейде там напира.
Незнайно кога и как ще налети.
Да бързаме да се обичаме!
Да не пестим време за любов!
За добро само да се вричаме!
Да загърбим вятъра суров!
Да бързаме! Животът се изнизва
със всеки миг преживян.
Срокът ни изтича
със всеки ден извървян.
Да бързаме!
И нека бързаме без да стигаме!
Нека остане път до края!
И нека бързаме без да тичаме!
Нека бавно тук да изживеем рая!
Нека бързаме!
© Олга Дамянова Все права защищены