13 мар. 2006 г., 20:26

Да дишам! 

  Поэзия
1107 0 6

Да дишам

Не ми стига въздуха!
Глътките са броени.
Душата е скъсана.
И протрити коленете
от молитви към Оня,
дето ни е орисал
да се бием без броня.
Кървава ми е ризата.
Разпилени косите
рамената раздират.
Няма огън в очите ми.
Няма истини. Спирам
да се кланям на ближния.
Нека той да му мисли,
щом така му е писано.
Стига с тези измислици.
Искам въздух! Да дишам!


Венцислава Симеонова

© Венцислава Симеонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??