Разкъсани дните
някак минават.
Нощите белег оставят -
на рани, вопли, въздишки.
Утрото вплитат в нишки -
да го запазят.
Там, в очите -
в едно с луната и звездите.
Да е светло, топло!
Дори, когато свършат дните
и нощите затворят в кръг мечтите.
Да е светло в бъднините!
© Василка Ябанджиева Все права защищены