14 июл. 2009 г., 01:17

Да изтрия ли? 

  Поэзия » Философская
1231 0 6

Всеки миг  е записан от  някого,

всеки час е желан – разпилян.

Всеки ден ни донася по истина,

а нощта ни излъгва до срам.

 

През годините пъстрата дреха

на сезоните ни угнети –

само седмица неизвестното гонихме,

а животът се преполови.

 

И броили без план отлетялото,

разрушили се като скали,

през пропуснатото - до оцелялото -

пазим пламък за чисти души...

 

И несвяти, неверни, невечни сме –

живи, гневни и влюбени до уши.

Разпиляваме чувствата, думите,

мигове, за да впишем в съдби.

 

Хвърлям снимките, късам писмата ти.

“Да изтрия ли?” – питат очи.

И тогава командва  Желанието

и съгражда, и страстно руши.

© Теменуга Цонева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Разпиляваме чувствата, думите,
    мигове, за да впишем в съдби."

    ...!
  • Пази добротата и свободата от чувствата ,когато са прегръщали с обич.
  • !!!
  • Прекрасно стихотворение, може и да съм пристрастна, но много ми харесва. Продължавай да публикуваш тука, ще бъде удоволствие за всички да те прочетат.
  • Тези нежни питащи очи...! И Желанието, което поддържа Живота! Сърдечни поздрави!
  • “Да изтрия ли?” Фундаментален въпрос!
Предложения
: ??:??