Устните запечатани със болка,
сърцето потънало в печал,
съзнанието пита -"Още колко
ще тлееш без да си горял?"
Душата цялата раздрана,
мечтите потънали във кал.
Любов силна, неизживяна:
"Как да умреш, без да си живял?"
Думите далечни и излишни,
живот едва започнал и вече престарял.
Измежду желанията скришни
"Как да продължиш без да ти е жал?"
Надежди светли и разбити,
страх и злоба на пиедестал,
спомени прилежно от всички скрити
"Как живота да отнемеш без да си го дал?"
Копнежи, чувства, прилив, ураган,
покрит с лъжи, истината прозрял.
Посипан с пепел и потънал в срам
"Кралят е мъртъв, да живее...
следващият крал!"
© Станчо Станчев Все права защищены