Боли ме от посягане безцелно, от празни стаи с гъвкави стени, от празни хора, хора без прозорци, от втренчени във нищото очи! Омръзна ми да стяга от болене, да трупа в пустотата глухота, от гледане във нищото през нещо, кънтящата във мене самота! Във дъното на дъното на мрака, в последния абзац на моя дъх, посягащ към смъртта и към луната, във тихото шептя за тишина! А искам да крещя, сълзите сухи в гореши водопади, във слана да мога да превърна, да изтръгна с див вик на ужас тази самота! И нека в кръв дъжда да се превърне, с плесници тежки моята съдба от нищото във мен да ме изтръгне!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздрав!