Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
5 янв. 2022 г., 10:15  

Да, казват всички... 

  Поэзия » Философская
602 5 10

Да, казват всички мракът е море,
звездите са студени и далече,
но в мъдро утро малко по-добре,
съзираш пътя. След пиянска вечер.

 

А уж си пил отбрани все вина
сред демони неканени в дома ти,
дописвала е тъжната Луна,
стиха ти, щом танинът се размъти.

 

Поседнеш ли да пийнеш затова,
че ти тежи самотното ти тяло.
Той пръв е, онзи спомен. Закова,
стрелките пак на време отлетяло.

 

В душата остри нокти впива, да,
душата ти сковават ледовете,
на нощен мраз. Смразяваща беда,
на съмване е мракът безпросветен.

 

В дрезгавината утринни петли,
издигат глас. И слънцето се връща.
И все по-слабо споменът боли,
душата на надеждата е къща.

 

А ти легни, поспи, поспи сега,
стихът на листа клюмва, като цвете.
Отишла си е нощната тъга.
По- мъдро ще е утрото, поете!

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Роси!
  • Да съзреш, да намериш, да откриеш, смисъл, надежда, светлина. Браво, Наде!
  • Благодаря, Мъдрост моя!
  • "В дрезгавината утринни петли,
    издигат глас. И слънцето се връща"

    Петелът пъди демоните в мрака
    кошмарите размива и топи.
    Превръща светлината във очакване
    че щастието още предстои.

    Иначе казано : Кукуригам с възхищение
  • Всъщност писанието е отговор на тази творба:

    (Т)и никога не изгря...

    Мракът ми е море,
    в което мислите ми,
    като тежки гемии
    чертаят с пурпурната си болка
    дългите нощни часове.

    Дори заклинанията на петлите
    са трогателно безполезни,
    въпреки пронизителността си.
    Мракът ми е самота
    и мие неуморно грапавините
    на нетърпеливото ми сърце,
    втренчено в хоризонта
    на мистичното ти въздигане.

    Сърцето, което не вярваше,
    че щастието може да се отлага
    за някое си друго утре...

    Автор е Elling ,чиято поезия харесвам, но ми идва твърде мрачна понякога. Радвам се, че моя отговор ви харесва.
  • Красота!
  • Какви думи само! Великолепие, Наде!
  • За мислещите личности и реалността , и споменът и сънят са бягство сред въображението. Всичко тук е усет и внушение. Както винаги прекрасно!
  • Човек не е всички!
    Хареса ми!
  • Наде!!!!!
Предложения
: ??:??