28 мар. 2018 г., 03:30
Тишината в мен тихо се разпада,
щом ръката ти към моята посяга.
И взираш се в очите ми крещящи,
в миг поникват чувствата растящи.
Обичам да те гледам и познай,
награда е, че си до мен, но знай...
Душата ми в настроения се вълнува,
почакай миг, докато започне да рисува.
Събудя ли се, ще даря ти стих, абзац,
да любиш е емоция, чувство, благодат!
Прекрача ли граница, залитна – край...
Насочи ме в правотата и сърцето си ми дай! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация
Това е просто опит. Но провокиран от многобройните творци, вдъхновяващи ме всеки ден тук. Искам открито да благодаря за хилядите емоции, които предизвиквате у мен! За отделеното време, в което сте почели. И за това, че продължавате да следите този ред, благодаря Ви!
Понякога думите са излишни, но изпитвам желанието да Ви ги споделя в този момент, на това място и да Ви уверя, че в очите ми винаги се изписва емоция на благодарност!
Благодаря!