3 февр. 2010 г., 15:16
Защо ли тръгвам тъжна и смълчана,
когато знам, че искам да остана?
Редят се тихо стъпки бавни, тежки,
като мъниста от безкрайни грешки.
Страхувам се да се обърна, да погледна,
че тази стъпка може да ми е последна.
Заслушвам се… дали след мене някой тича,
да ме догони, върне и обича?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация