8 июн. 2008 г., 23:22
да можех
да можех да върна
обратно цифричката 23
и пак да съм на 0 -
и всичко да потръгне
в правилна посока...
... ех, Обречени мечти...
Пред мен е Прага
и замислям се за
Скока...
...
... и цигара от цигара
самичък на брега
изгарям между пръстите
си бели.
... и просто искам да умра
и никак не го искам.
Всичко е Обречено.
Разграфено и пресечено.
... а дните ми се нижат
в празно ехо.
© Йордан Серафимов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Рисувай овци
-
щом казваш...
-
Всичко зависи от нас!
-
... а дните ми се нижат
в празно ехо.
!!! -
а аз имам нужда да кажа, че "От много любов не се умира, умира се от малко" е сред най-истинските и яки неща които съм чел в профилита на потребителите на които съм попадал. Радвам се че има Истински хора които чувстват нещата ми и аз техните.
-
меланхолията е пълна... Но няма нужда да го казвам...
-
намерил съм се вече, отдавна... Ето ме, това съм аз. Аз съм в разказите си и понякога в стиховете си. И в този също.
-
В твоите ръце е Живота!
Потърси се и със сигурност ще се намериш!!!
-
Преоткрий ги!!!Поздрави!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
