26 авг. 2019 г., 08:23

Да можех аз да вдигна взор 

  Поэзия » Любовная
698 4 8

Да можех аз да вдигна взор

 

 

Пред теб безмълвна, като блян

ще разпусна пак къдрици...

И без одежда, и без свян

ще разпръсна рой искрици...

 

 

И тъй лунно озарена

с жест неволен ще те милна...

В миг ще стихна усмирена

пак в прегръдката ти силна...

 

 

Да можех аз да вдигна взор,

да звъннат всички струни в мен...

И сред чимширения двор

в смут да те зърна тъй пленен...

 

 

И горя с тез мисли жарки,

и знам - ще чакам сто лета...

Дните са ми вече жалки,

о, възцарила самота...

© Светла Асенова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??