Пет годин` се вече минааа,
наш Ачо по чужди страни робува,
беше работник, сръчен и умен,
за малко да стане даже игумен…
Видят ли как работи с мерак…
Търсеха го навред и пак, и пак, и пак.
Изучи се за строител, беше бригадир,
строеше пътища, мостове – косеше баир връз баир…
Нямаше умора, беше разбирач,
не спираше дорде не падне плътен здрач…
Ала ето, че носталгията го катурна…
за своята земя, ревеше като бебе, ...