Да не е този свят сираче
В очите е на котката бездомна,
която по вратата драска.
Отчаяно опитва да си спомни,
забравена на прага ласка.
Снежинка лека, на носа на куче,
замръзнало нощес на прага.
Да бъдем хора как да ни научи?
Щом в своя дом на топло бяга
човекът. А дали човек е вече?
Щом в параноята голяма,
пияният и луд пророк предрече:
Ще зейне там, в душите яма!
Любов и вяра няма да покълнат,
ще плащат греховете с лихва!
Напук на този век така прокълнат,
поет по детски се усмихва.
Елате! Ето скромната му къща,
дори невзрачно да изглежда,
там той премръзнал котката прегръща,
и с кучето дели надежда.
Която само външно е корава,
а нощем в стиховете плаче.
Душата си по залче я раздава,
да не е този свят сираче.
© Надежда Ангелова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря!
-
Хубав стих. В поезията е душата на света. Душа камбана, като в песента на Диана Експрес.
-
Благодаря, Ели!
-
Възхищение от таланта ти, Надя!
-
Така е, Мите. Понякога ми се иска да бях един такъв щастлив, скопен "кон с капаци". Пасеш си, па пийнеш водица иии разни други неща, кеф. А то - щур, емоционален Овен, ни мриясва, ни се спира.
-
Не знам дали си чувала думите: "Поетът е една оголена, подвижна рана. Поезията е страдание и вик сред океана". Не зная на кого са, но често ги цитирам, когато чета стихове като твоите. Ако поетът кърви, то е заради другите.
-
Благодаря ви, момичета!
-
Чудно! 😁
-
Голяма си, Наде!
-
Прегръщам ви, момичета! 💜
-
Урок по човечност - това е твоята поезия, Наде! Поздравявам те!😍
-
Не, Пепи. Любовта има много лица.
-
'' Любовта бяга от човешките сърца..''ама дали вместо него нямаме монтирани само помпи за кръв...
-
Благодаря, Краси! И на вас, приятели!
-
Хареса ми! Забравихме да сме хора, свихме се до биологични единици.
-
Чудесно! Колко много сме осиротели откъм човещина в последно време. Дълбоко ме гложди тази тема все повече и повече.
-
Силно и красиво.
Размислите оставам за мен.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
