20 сент. 2008 г., 21:00

Да не се залъгваме, нали... 

  Поэзия
653 0 5

Самотен чадър на плажа ридае,

още по-тъжна чайка мълчи.

Стегнах багажа, трябва да тръгвам,

отдавна вече дори няма и сълзи.

 

Защо да оставам, ний сме си чужди,

живеем си вече отделен живот.

Ти имаш си работа, аз гледам навънка

и скришом планове поотделно кроим.

 

Виж там, друга те чака засмяна

и моите мисли към друг веч летят.

Всичко си казахме, няма промяна,

ще бъдем щастливи, обърнали гръб.

© Пепи Оджакова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??