4 июл. 2020 г., 01:07

Любов по канибалски и без ехо 

  Поэзия » Другая
5.0 (10)
694 8 9
Сипи ми чаша силен алкохол!
Цигара имам. Бавно ще запаля
и после ще ти кажа за какво
най-често гоня по баир Михаля.
А сянката крака не я държат
и чуди се на мойта упоритост
да чукам върху дървена глава
и хора да пресявам с едро сито.
Везувий ли ме кани във Помпей?
Главата ми не гали никой папа.
И ти не ме гали! Сега недей!
Когато лъже, Кръстникът е кратък. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Все права защищены

Предложения
  • Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...
  • В глуши неведомого края, Что лесом и тайгой порос. Грызёт морковь ушастый зая, Уснул в кустах рогаты...
  • Блеск До нашей первой встречи я долго видел яркий блеск. В мечтах занудно вечных являлся он прелестн...

Ещё произведения »