Колко още ще трябва да чакам,
докато прогледна, да спре да личи,
че ясния край до безкрайност протакам
и страшно съм влюбена в тези очи?
Колко още ще тровя душата си,
без да ми пука, че и аз съм човек
и кога ще започна да мисля с главата си,
за да тръгна най-накрая напред?
Не, не искам заради ината си
да живея в истина, от мен измислена,
където ти ме искаш във живота си
и всичко друго е безсмислено. ...