Вдъхновено от "На Орфей" (Tomad)
След Стикс е тихо. Изпуснах си лирата.
И Евридика прогни в есента.
Тук няма мъртви. Тежи тишина.
Заглъхва шепот от бивши листа.
А (Боже Господи!) как ми се свири...
След Стикс е страшна земята на живите.
Но тя все още е мойта земя.
Ще крача в кръв. Ще крещят стъпала.
Ще си прережа отвор за крила.
Но ще опазя любов. За съшиване.
И ще нагазя след Стикс във Йордан. ...