На С. М.

Да обичаш тихо - то е сила

рано сутрин - топлина

отвътре, любовта си скрила -

тя е мойта пътеводна светлина.

Да ти кажа, че обичам те - не мога,

да го скрия - не върви.

Лъжа себе си, и теб, и Бога,

уж по-малко да боли!

Усмихнеш ли ми се - летя високо,

небето - твоите очи.

Намръщиш ли се, давя се дълбоко,

океанът - пак твоите очи.

То е като тайна между мен и мен

и в нея искам да те посветя.

Но дам ли ти я - няма да я пазиш,

затова за мен ще я държа.

Да обичаш тихо - то е слабост

вече в края на деня...

А уж не бива в мойта младост 

себе си сама да разруша!