Бленувах те... мечтаех те...
и не само в дни на самота...
копнеех те... а беше без лице... само силует...
В своите и чужди болки и раздели...
... търсех твоето сърце...
... до мига съдбовен... във които ти се вля във празнотата...
и на сивотата... дъга ми нарисува...
Сега е друго... броя минутите... когато си далече
а те са сякаш цяла вечност...
и нямат край...
Денем... Слънцето  целувам...
защото зная... то свети и за теб...
А в нощите самотни... цели бездни...
сънува ми се... в тебе... ми се сънува...
Света ми се събра в твоите очи...
... а живота ми... в прегръдка с любовта...
Сега разбрах... какво е...
Да светиш във Душата... на Любимия до теб...
Живееше ми се... в това Вълшебство...
... наречено... Нашата Любов...
и сега... двама с теб... го Живеем...

Соня Георгиева...Сени