Да помечтаем искаш ли сега
със приказния вятър полетели,
в небето да бродираме дъга
и там да бъде нашата постеля.
Да пием капки влюбена роса
от облаците, гдето ни завиват,
а мил южнякът с песен на уста
танца на целувките да слива.
По слънчеви пътеки да вървим
и луднал дъжд да ръсим по земята,
две волни птици да се утешим,
загърне ли ни с ласки тишината.
А щом забляскат звездните поля
с вълшебните воали на луната,
с усмивка да заключим във съня
мелодия от страсти недопята...
© Красимир Трифонов Все права защищены