Shocolad (Татяна)
5 14
18 мая 2008 г., 08:28

Да поспрем?... 

  Поэзия
1039 0 8
Епохата ни стиска здраво за гърлата.
Препускаме зловещо устремени
към някакво забързано далече.
Забравяме да кажем: “Добър вечер”.
Не искаме да чуем в рима
как може някой да запее
измислена за нас любовна песен.
Мечтата за успех и слава
ни тегли силно за ръкава
и ние тичаме след нея.
Научихме се как да се гордеем,
разбрахме и каква ни е цената,
но пък забравихме да пеем
и приютихме самотата.
Направихме я най-добър приятел -
тя няма да ни укорява.
Ще поощрява, ще прощава.
Но кой ще ни прегърне за утеха -
нима парите и успехът?…

© Татяна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много добре си го казала!
  • Благодаря ви!
  • много харесах философията на този стих...
    макар, че ме натъжи...с обич, Татяна.
  • доста добре пишеш! Харесва ми и много истина има в този стих! Поздравления! Поклон
  • "Мечтата за успех и слава
    ни тегли силно за ръкава
    и ние тичаме след нея."

    ...!!!
  • Истинско е! Но защо го разбират само една шепа хора?
  • Научихме се как да се гордеем,
    разбрахме и каква ни е цената,
    но пък забравихме да пеем
    и приютихме самотата.

    !!!
  • Тъжно, но вярно. Поздрави!
Предложения
: ??:??