Напразно се опитвам да забравя

и как ли да преглътна таз обида...

Не мога лесно някой да оставя

и с вдигната глава да си отида?

Не искаш да ме чуеш! Става хладно

щом погледът извръщаш настрани.

Така приличаш на хлапе досадно,

което вечно другите вини.

Какво се случи с нас? - те аз попитах,

но отговор не искаш да дадеш...

Да бъда идеалната опитах,

но как изгубих се във тоз стремеж...

Че няма смисъл днес ще ми отвърнеш.

Сега си непознатия пред мен.

Ех, някога назад се щом обърнеш,

ще искаш да се върне този ден.

И някой чака те, щом тръгваш, знам!

Но избор си направил ти, върви!

В лъжа живял си с мен, не те е срам!

Сам себе си презираше, уви!

Ако сега си тръгнеш днес от тук

със сигурност не ще те спирам вече.

След време ще си с друга, аз - със друг,

ще помня как от мене се отрече.

Да, тръгвай, неизпитвайки вина!

Пред себе си аз искам да призная,

че ме е страх от тази тишина

и няма как да превъзмогна края...