15 июл. 2007 г., 10:23
Наивна съм като момиче малко,
като дете останах - много жалко!
Не се поучих от безбройни грешки,
все казвам: всички грешки са човешки.
И пак отново склонна съм да вярвам,
и пак доверие и към врага показвам.
На всички давам свойто опрощение,
прости им, Боже, че са в неведение!
А добродетел било да прощавам.
Нали сама за други се наказвам,
измъчвам си душата от страдание
и често се разтърсвам от ридание ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация