Да се повторя...
Как? Като не помня
къде започна нашето убиване
и с колко ли следи по кожата доказахме,
че все още способни сме да дишаме.
Да се повторя...
Накъде ще тръгнем този път?
Прекръстихме небето и не спряхме да се викаме.
Пребродихме хиляди планети,
но така и не остана време с теб заедно да преброим звездите.
Да се повторя...
Не мога. Сега съм скитница
съвършено чужда на очите ти,
съвсем истинска, но не достатъчно голяма,
за да премина отново по кръстопътя на дните ни.
© Ани Георгиева Все права защищены