23 июн. 2005 г., 13:49

Да се вглеждаш 

  Поэзия
779 0 3
Да се вглеждаш
в своята душа,
смутена и безсмислена,
в мигове отчаяни,
с отлитнали мечти,
прегазена надежда
и обич изгубена завинаги.
Да се вглеждаш в своите очи
и устни посивели,
когато земята затрепти
и люшне огромни
каменни гърди,
когато носиш ветрове
с грохота на морските вълни,
със плач сподавен на дете,
с отронен цвят
и метеоритен прах.
Да се вглеждаш
някъде нататък
в очакване на лунен блясък,
в очакване на галещи лъчи
и корабът, издул платна,
да се завърне отново у дома.

© Галя Николова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво Галя - много ми хареса. Прегръщам те за написаното!
    Просто много силно гладко и достигащо Е!
  • Вглеждането в най-истинските и ценни неща прави живота смислен и изживяван с всичките ти сетива, така можеш да видиш и онези платна, които си чакал винаги. Много ми хареса този стих!
  • Нека всичко е очакване...то ще се сбъдне някога!А кораба ще се завърне!!
Предложения
: ??:??