Разкажи ми ти! В какво се влюби?
В тяло нечие или лице?!
Но тъй, принцесо, ще загубиш –
слуги на времето са те.
Когато то ги промени
нима ти би веднага се отрекла
от клетви казани на младини,
с който в любовта на някой си се врекла?!
И щом се променят нима ще спреш
да обичаш този, който си избрала?!
Тогава с болка ти ще разбереш,
че в театъра на суетата си играла.
Влюби се в нечии добри очи,
които в зимата душата ти ще сгряват.
Макар измамни да са някога, уви,
но само те в човек не остаряват.
За теб – най-хубавият дар
е да се влюбиш в нечия душа.
На нея времето не ѝ е господар
и струва повече отколкото света.
Из книгата ми "Безвремие"
© Росен Николов Все права защищены