Да си поплача тихичко сред мрака,
да, вън е светло но сега съм сам.
Бях писал някъде, че аз не плача,
ала сега не знам, не знам, не знам.
Напират сълзите в очите тъмни,
а тихо стене наранената душа.
Тя неразбрана е от как се помни,
в сълзи излива мъката сега.
А насъбралата се тиха влага,
възпирана от силата на воля до сега.
Достатъчен е упрек, лоша дума,
отприщва се желязната врата. ...