Да, сигурен съм – пак ще се родя.
Все някой ден – след милион години...
Живота днес пребори го смъртта
и някак много бързо си отмина...
Да, сигурен съм, че макар след време
ще се роди това, което днес
дълбоко в мен преструва се, че дреме
и гледа на света без интерес...
Да, сигурен съм, че ще се родя,
когато си заслужи да се пръкна -
както изгрява новата звезда,
която вече няма да помръкне...
И – сигурен съм – не това е времето
да се родя отново в този свят!
Защото той не дава – само взема!
А и не можеш да си вечно млад!
Ала когато всички преродени
се наредим на тези небеса
и – стоплили нозете си студени –
окъпем се във утринна роса,
ще разберем какво е да сме живи
наистина! Надвили над смъртта!
Едва тогава, да, ще сме щастливи...
Тогава...
Но кога ще е това...?
28 септември 2010
© Георги Ванчев Все права защищены