Не съм ти обещавала друг свят,
че всеки си отглежда световете.
Аз ходя бавно, ала не назад.
Назад го зная пътя. Всеки метър.
Не съм ти обещавала покой.
Покой аз нямам. И не го изисквам.
Където има вятър – все е мой.
Къде и да поникна – все е смисъл.
И до юмрук се сривам. До ръце.
А те – без жал към мене – все са кротки.
Стените се разбиват със сърце,
дори и да отнема доживотно. ...