Изгубена в безсмислени очи
и изгревите виждах като болни.
Веднъж ме заговориха, на ти,
ала тогава още не говорех.
Потънала в нелепа равнина
се спъвах в съжалителни протести
и мъкнех кръст от дълга тъмнина,
но принципна и също безадресна.
Години и години – все така,
напълно ме обсеби слепотата...
Реална бе единствено кръвта,
надавила вампири цяло ято. ...