Да те докосна. Но не с плътта си,
с душата искам аз да те докосна!
Плътта е скапващо се бреме.
Душата вечна е! Душа не се гàси
от полъх на реалност смъртоносна,
родена в пространство и от време.
Да ме докоснеш с душата си и ти,
сияеща сред сенките така ефирно.
Сред сенки на животи тленни.
Виждам я! Душата ти сега блести,
търсеща душата ми неспирно.
Две души сме от любов пленени!