Омръзна ми да те очаквам,
а ти да не бързаш.
омръзна ми да приплаквам
от нихилизма ти блъсната.
Плясвам с ръце и светва света ми,
свирвам с уста и подскача страха ми.
Танцът е в кръг, времето също.
Май че са кът мойте буйства.
Отпускам глава и сякаш разбирам,
всичко е ясно. Трохите събирам,
в шепата тясна кацнаха гълъби
чувстваш ли човките по мислите – бурени? ...